Не са редки случаите на втора и последваща неблагоприятно завършила бременност. За втори път бременността се е прекъснала спонтанно няколко месеца преди термина. Поставят се множество въпроси, настойчиво се търси причината, прокрадва се и самообвинение...
Злободневността на темата “поредица от спонтанни аборти”, както и рисковете от сериозни душевни травми ме накара, отново да се спра на нея и то предимно в практически аспект – какво е необходимо да се предприеме, какво не бива да се пропуска.
Основният въпрос, на който активно трябва да се търси отговор е “каква е причината”. За съжаление, формулировката му е лесна, а достигането до верен отговор - много често трудно.

Позволявам си, да Ви препоръчам следните общи правила за поведение при повече от един спонтанен аборт:

А – При ранни спонтанни аборти / до 12-та г.с. /:

1. При поредица от спонтанно или по медицински индикации прекъснати бременности с предварителна ехографска диагноза мисед аборшън или ”кухо яйце” /развива се плоден сак несъдържащ ембрион/ е задължително да се проведе генетична консултация на семейната двойка, тъй като около 60% от спонтанните аборти в този срок се дължат на абнормен генетичен набор.
2. При нормален генетичен набор е наложително провеждането на серия специфични имунологични изследвания на серум от пациентката, с цел диагностицирането на т.н. “антифосфолипиден синдром”.
3. При клинични и лабораторни /вкл. хистологични/ данни за възпалителен момент в хода на спонтанните аборти е уместно микробиологично изследване на материал от влагалището, цервикалния канал и маточната кухина за откриване на възможна подостра или хронична инфекция водеща до компрометиране на бременностите. Специално внимание следва да се обърне и на вирусните заболявания – както на тези с общо интоксикиращ организма ефект – грипни и парагрипни вируси, така и на вируси и други микроорганизми с определено ембриотропно въздействие – напр. рубеола, херпес, цитомегаловирус, токсоплазмоза, хламидия, листериоза, бруцелоза, сифилис.
4. При последователно нарастващ срок, в който спонтанно се прекъсват бременностите, трябва да се изясни, дали не се касае за хипоплазия /недоразвитие/ на вътрешните полови органи. Метод – ехографско изследване преди ново забременяване.
5. Хормонални нарушения – противно на разпространените схващания те са сравнително рядко срещана причина – напр. случаите с недостатъчност на жълтото тяло /временно съществуваща до 12-та г.с. жлеза с вътрешна секреция с локализация в яйчника/ водеща до ниски серумни нива на прогестерон. Много по-важно значение има откриването на случаите с латентен или изявен хипотиреоидизъм /отслабена функция на щитовидната жлеза/ - необходима е само консултация с ендокринолог и изследване нивата на хормоните на щитовидната жлеза – Т3, Т4 и ТТХ.

Б – При спонтанни аборти след 12-та г.с.:

1. Голяма част от посочените по-горе фактори са каузален момент и след 12-та г.с., но в значително по-нисък процент.
2. Анатомични аномалии на гениталиите – вродени състояния с дефектно формиране и/или функционална недостатъчност на вътрешните полови органи. Диагностиката им не е трудна – използват се ехографията, ХСГ /контрастно рентгеново изследване/, хистероскопията, лапароскопията. След поставяне на диагнозата следва да се реши, наложително ли е оперативното им лечение /около 50% от жените с вродени анатомични аномалии нямат репродуктивни проблеми/.
3. Недостатъчност на маточната шийка – патология по право попадаща в горната група, но поради важното и значение, лесно диагностициране и елементарно хирургично лечение /серклаж/ – с успешен изход над 70%, считам за важно да отделя и акцентуирам вниманието Ви върху нея. Какво е необходимо за навременното и откриване и успешно лечение? Много малко – гинекологичен преглед и ехография в срок 12 – 14-та г.с., кратка антисептична подготовка на влагалището и няколкоминутна хирургична интервенция под краткотрайна венозна анестезия. За пореден път Ви уверявам – няма предизвикани от гинекологичен преглед спонтанни аборти, има пропуснати ползи за Вас и бременността Ви !!!
4. Захарен диабет – сравнително рядко срещана причина за спонтанни аборти и то предимно при некомпенсирано протичане на заболяването. Поведение – консулт с ендокринолог, изследване на кръвно-захарните нива и т.н. гликолизиран хемоглобин, провеждане на адекватна инсулинова терапия.

В заключение на това съвсем непретендиращо за всеобхватност изложение, бих Ви посъветвал:

1. Наблюдението на бременността Ви да се осъществява от специалист гинеколог.
2. Не отказвайте първичен гинекологичен преглед, не настоявайте “само за ехография” – това са взаимодопълващи се методи.
3. Обсъдете подробно с наблюдаващия Ви специалист историята на предшествуващите неблагоприятно завършили бременности. От полза биха били всички медицински документи – епикризи, лабораторни изследвания, ехографии, хистологични резултати. Дискутирайте с гинеколога необходимостта от провеждането на специализирани изследвания, както и времето и мястото на провеждането им.
4. При поява на минимални застрашаващи бременността симптоми – оскъдно влагалищно кървене, болка и тежест в слабините и кръста – търсете без отлагане специализирана медицинска помощ.

При спазване на тези елементарни препоръки, добра квалификация на наблюдаващия Ви гинеколог и ... малко късмет – ето Ви бременна в 28-ма г.с. – сбогом на спонтанните аборти! Това е така, но не отслабвайте осторожността и грижите за бъдещото Ви дете – то все още е заплашено.

Д-р Николай Славов е роден на 05.09.1955 година в град Пловдив, където завършва средно образование. Медицина следва във ВМИ - град Плевен и се дипломира през 1982 година. Започва работа като акушер-гинеколог в град Долни Дъбник. От 1983 година е асистент в Катедра "Акушерство и гинекология" - ВМИ - град Плевен, където работи и до момента като главен асистент във II-ра Акушерска клиника.